Закръглената ханджийка напомняше на галеон, цепещ морските вълни – могъщ и непоколебим. Тя бавно напредваше към масата, избягвайки с лекота всяко препятствие. В кръчмата цареше обичайната глъчка – пискливите пиянски гласове на събралите се отрепки и пачаврите, които дори фалшивото пеене на поредния изпаднал бард не можеше да заглуши. Отблясъците от огнището превръщаха лицата им в гротескни маски. Галеонът стовари двете огромни халби върху масата, добавяйки още няколко петна към вече съществуващите и изръмжа нещо нечленоразделно, в което се долавяше думата “пари”. Една качулка се вдигна нагоре.
- Имам, разбира се – отговори й неочаквано мек, леко завалящ думите глас - Къде е Джак?
Жената безмълвно посочи нагоре и Деймънд се изкикоти
- Скоро ще изхвърчи оттам, както обикновено всъщност...
Незавършила още изречението, от втория етаж се чу вбесен женски крясък и познато затръшване на врата:
- Какво си въобразяваш, негоднико?! Че ще се влача с теб само заради тези хитри сини очи и празни джобове? Да не си посмял да дойдеш повече тук!
На върха на стълбата се появи, поклащайки се, доста раздърпан наемник в начален стадий на разсъбличането, опита се да се задържи за перилата, но в последния момент не успя да ги достигне и полетя надолу. След няколко превъртания, съпроводени от доста болезнени охкания, той тежко се стовари до стола на Деймънд. Тя го изгледа накриво и му тикна едната халба:
- На! Пий, докато не е започнало.
Джак изохка театрално, опитвайки се да си намери по-удобно място върху твърдия под:
- Ти ли ми сви кесията? За трети път го правиш, Жана няма да поиска и да ме чуе вече – тук не издържа и започна да се хили
- Изтрий тази жална физиономия, не ти отива. А, между другото – “твоята” кесия? Това не се ли водеха общите пари – същите, дето се опитваш да изхарчиш по курви...
- ...А ти да проиграеш на покер. Шшт, някакъв здравеняк идва идва насам. Кажи ми, че не си им разигравала отново онзи номер с белязаното тесте! – той я изгледа умолително
- Само една игра беше. И съвсем честно си я спечелих – Деймънд вирна глава с познатото му изражение на оскърбена невинност
- Очевидно те не смятат така. Бъди готова. – мукулите му се напрегнаха и едната ръка стисна здраво дръжката на скрития под масата меч
Мъжагата се изправи до масата, фигурата му принадлежеше точно към онзи, подходящ за надвисване тип. Опърпаните му дрехи повече биха отивали на изпаднал просяк, отколкото на един от най-добрите чистачи в подземния свят. Многобройните белези и потъмнялото от кръв острие на небрежно размахвания ноже говореха сами за себе си.
- Нъл знайш к’во се случва с мошениците, кукло? – проскърца заканително той – Онези джентълмени в ъгъла твърдят, че са били ограбени.
Кръчмата бързо утихна, започваше се вечерното представление.
- Приготви се – прошепна Деймънд и рязко се изправи, преобръщайки масата. Ударен и целият покрит с бира, наемникът тежко отстъпи назад. Джак я докопа за ръкава, стоварвайки междувременно юмрук в лицето на един прекалено нахален тип, който се опита да му се изпречи. Двамата побягнаха към вратата, избягвайки всички по пътя си.
- Чакай – крещеше Деймънд – сабята ми остана там!
Тя рязко се извъртя, изтръгвайки се от ръцете му и побягна обратно. Вътре вече се ширеше обичайната за това време на денонощието суматоха – столове се трошеха о гърбове, раздаваха се ритници, тук-там проблясваше и по някое оръжие, чийто притежател все още беше в състояние да го развърти, с риск да посече себе си. Последното, което Джак видя, бе как тя потъва сред сганта, ловко избягвайки летящата към главата й халба.
Той изхвърча навън в нощта и нахлу в конюшнята:
- Оседлавай ги, тръгваме! – изкрещя на стрестнатото, сънено конярче
Бавно се обърна към тежката дъбова врата на кръчмата, която сега зееше широко отворена, а отвътре се разнасяха ядни викове.
- По дяволите! – Джак изрита близкия стълб – И пак по дяволите! Как винаги успява да се набута в подобни каши!
Пред очите му изплува споменът за една подобна нощ преди 3 години...В опитите си да избяга от Гилдията, се бе залутал в някаква непозната гора. Шефът отдавна подписа смъртната му присъда и незайно защо за всеки начинаещ наемник си бе въпрос на чест поне веднъж да се пробва срещу известния Стрийм. Голяма част не доживяха до втори опит. Спокойствието му бе нарушено от бързо приближаващ тропот на копита. Той отегчено се изправи и някак вяло тръгна към най-близкото дърво, чийто дънер изглеждаше подходящ за прикритие. Скоро през малкия му лагер профуча видимо изтощен кон, от чийто гръб изпадна някаква омотана в наметало фигура. Животното, облекчено от товара, се спря след няколко крачки, дишайки тежко. Джак внимателно наблюдаваше картинката, стискайки дългия си нож. “Проклятие! Защо не взех меча?” промърмори след малко, вторачавайки се в купчината доспехи, увенчана с масивното му оръжие. “Съмнява ме обаче някой, тръгнал да ме убива, да нахлуе по подобен начин”. Той бавно се приближи до падналия човек и го побутна с крак. Никаква реакция. Бившият наемник седна на земята и започна да го отмотава. След няколкоминутни усилия отдолу се показа бледо женско лице. “Хм. Тази пък каква ще да е. Доста скъпи дрешки, добра ризница и доколкото виждам –сабя с печата на един от най-известните оръжейни майстори”. Той се наведе, за да провери дали все още диша и усети допирът на студен метал.
- Аха, жива е. Ако обичаш, би ли махнала тази кама? Можех да те убия няколко пъти досега.
Жената бавно отвори очи и го огледа проницателно:
- И в момента не е късно. Все пак съм длъжна да те предупредя за опастността, която ни очаква.
- “Ни”? Защо ли подозирам, че преследват само теб...както и да е. Коя си?
Тя процеди през зъби:
- Не е твоя работа. Ако искаш, се махай, ще се справя и сама.
- Там е работата, че ти нахлу в моя удобен лагер и сега се опитваш да ме прогониш и лишиш от едно хубаво разкършване преди сън. Грозно, лейди н’нам коя си, грозно – Джак се подхилваше доволно – Оценявам загрижеността Ви за моето благополучие, но смятам да остана.
Тя се опита да се изправи, без да отмества камата. На половината път пребледня и се стовари тежко върху тревата, полузагубила съзнание. От раната между ребрата, която наменикът досега не беше забелязъл, избликна кръв.
Спомените бяха прекъснати от един добре познат глас, който с нечовешко спокойствие обясняваше:
- Който се приближи, ще опита острието. Ако не са достатъчно бързи, следващите двама-трима също. Предполагам, ще оцелеят достатъчно от вас, за да ме убият...въпросът е кой ще рискува пръв?
Джак усещаше отчаяните нотки и се надяваше някой от пияниците да не реши да се изживява като герой. В следващия момент застина. Нямаше как да обърка говорещия.
- Направете ми път, моля. Лейди, надявам се, че няма да ме предизвикате към нежелани и за двете страни действия. Ако обичате, предайте ми сабята и елате с мен.
“Онова псе е живо! И се опитва да се докопа до мен” Това сложи край на всякакви колебания, той извади меча и се втурна към входа.
