Седя и мисля. То напоследък основно седя, но това е тема на друг постинг.
Какво ли щеше да стане, ако можех да разполагам не с живота, а със смъртта.  Ако притежавах бележник, в който мога да запиша името на всеки човек, нарушил някоя от 10те Божи заповеди. 
Или просто постъпил по начин, който не ми допада.
Първата ми мисъл бе стандартната "Няма да го направя. Не бих могла да си простя, че съм станала причина за нечий край. Това не е справедливост, това си е чисто убийство"
Какво е убийство? Физически край? Чувала съм съжденията, че човек може да е мъртъв отвътре в продължение на години, но да продължава да диша. Не го вярвам. Ако наистина загубиш всичко, което те свързва с този свят, физическият край ще дойде доста бързо след това. Убийство ли ще бъде, ако го ускориш за някой отчаян от себе си човек? 
Леко наивната идея в инак прекрасно развития сюжет на Death Note се въртеше около очистването на света от престъпниците и полагането на основите на една прекрасна утопия, за тези, които са я заслужили. Т.е. стадото овци, които могат цял живот да понасят стригането, доенето и кланетата, но да не се опитат дори да мушнат с рога. Разбира се, тя бе допълнена от изключително логичното и съвсем човешко желание на един от главните герои да се превърне в богът на този нов свят. Свят без убийства, отвличания, кражби, изнудвания и прочие дейности, характерни за нашето сложничко общество. Само че...тези неща са съществували и през Средновековието. И през Античостта. Най-вероятно и в момента, в който някой предшественик е халосал съседа си с кокала, от който е погризвал. И впоследствие е осъзнал, че този кокал става и за оръжие. Първите "оръдия на труда" едва ли са били предназначени за оран и сеитба, а по-скоро за лов и убийство на онези наглеци от съседното племе. Ако наистина избием "престъпниците", т.е. тези, които са проявили характерните за всички ни наклонности, какво ще се получи? Ще бъдат заместени от много по-интелигентни индивиди, осъществяващи изключително добре замислени измами. Защо интелигентни? Естествен отбор. Глупавите ще бъдат залавяни споропостижно. Всъщност това е втората и наистина по-добра идея в Дет Нот-а. Главният ни герой е един от най-умните студенти в Япония и може би перфектният престъпник. Противопоставянето му с другия главен герой: небрежният гений, който помага за залавянето на лошите от голям калибър, не защото е убеден, че това е правилното, а просто защото му харесва да си тества интелекта срещу техните, спомага за идеалното полиране на двата почти еднакво неположителни образи. То май положителни няма...всички са реалистични...
Та, замислих се, значи...дали пък ако бях по-малко страхлива, щях да стана един образцов и успешен кримнален тип? 
хехехехе