от кумова срама се реших да драсна някой ред в блогчето. горкото...нали му обещах да си го гледам редовно

за какво да си пишем сега...в главата ми се въртят точно две неща: първото е една шаренка и анимирана презентация на френски, второто е Blood+ и Хаджи в частност. хихих
Блъда е много по-приятна тема, смятам. винаги съм си падала по истории с вампири, облечени в смокинги, с дълга тъмна коса и добре констрастираща бледа кожа. или ангелоподобни индивиди, под чията невинна външност се крие още по-страшен монстър.
за огромно мое съжаление, споменатите пичове не се явяват главни герои. първият е само сайдкик на едно лапе от женски пол с голям меч и светещи в червено очички, а вторият на лошата сестра на същото това лапе...
ех...тези японски дечица! няма нищо по-зловещо от  малките японски момиченца с пуснати върху лицето косички или скрити старателно под огромни качулки! лови ме фобията вече. като видя по улиците лапенце с дръпнати очички (а тук ги има бол), инстинктивно търся нещо остро, тежко и евтино. плюс известно количество светена вода, черни библии, светещи в разнообразни цветове ножове за мятане със специални улеи за стичащата се кръв и прочие екипировка. 
не зная защо хората подценяват тези дечица толкоз много, а се страхуват от разни ячки индивиди! че те са най-безопасните! тромави, неособено интелигентни и приказващи през цялото време на нормален човешки език. виж, друго си е да ти ръмжат/пищят/скърцат/тананикат/мучат нечленоразделно. стряскащо, таквоз...
та мисълта ми бе за филмчето, все пак. ненатоварващ психически оригинален сюжет (напомня ми Островът на д-р Моро), еволюция на образите (малко бавничко на моменти, но 50 серии са, все пак), един от редките случаи, в които си променям мнението за даден герой след първите 20 серии, почти няма дразнещи образи и рядко се тъпче на едно място! 
е, бойните сцени са леееко еднообразни и на моменти напомнят на бой на негри в тъмна нощ, но пък почти винаги изглеждат ефектно.