пак си го зарязах, горкия блог. но мултитаскингът нещо засича напоследък и се налага да изпъляваме процесите ан а ан. тъйто...зубрим с една реч. ама зубрим, както не сме зубрили от 3-4ти клас насам! мот-а-мо. предлог по предлог, наречията на срички, щото кат ги кажа наведнъж и ми се оплита езикът на фльонга. малей, колко лигаво съм започнала да звуча, направо се отвращавам от себе си.
както и да е, де. след седмица и малко всичко ще приключи...
седя и слушам как негрото в лабораторията кряка и се хили кат пача. не знам какво го е ударили тоз човек, ама кат ме види се дърпа на около 1 м разстояние и гледа лошо. дали щото го отрязах или щото казах на най-голямата клюкарка в лабораторията за този факт...както и да е. да стои надалеч, че като го погледна само и ми идва да започна да си трия ръцете о дънките.
а вчера за първи път прочетох "Спасителят в ръжта". изключително приятна книжка, на един дъх се чете. не мога да разбера само защо й се превъзнасят толкова...вярно, много символизъм, реалистичен поглед "отвътре" на една криза, прекрасно описание на исторически период. и желание за изкупление и спасение.
не смятам, че е най-великото произведение, писано някога. не ме натовари психически, но въпреки всичко ми подейства много освежаващо. може би от подобието на хепиенд...