хммм
здравей, мило дневниче,
преди време ти писах, че мъките били свършили. тц, сбърках. ама сериозно сбърках! те просто се прехвърлиха на родна почва. значи по-лесно е да ограбиш някоя банка, да те хванат, да си излежиш присъдата, излезеш на свобода и си изхарчиш остатъка от парите, отколкото да ти се легализира диплома, издадена от уважаван университет в ЕС. туйто. 
седя и се чудя...ше дойде ли ден, в който отделните институции ше започнат да поддържат елементарна комуникация помежду си, свеждаща се до уеднаквяване на изисквания и документи...чудя се още колко килограма тротил са необходими за вдигане във въздуха на две четириетажни сгради в центъра на София и в каква точно последователност да бъдат поставени.
и бавно, но сигурно започвам да се убеждавам, че прелетните пилета ще се окажат прави. багажчето, тапийката и айде наесен към топлите страни, в които също те правят на маймуна, но малко по-учтиво. ако ще ме разиграват и препращат към разнообразни и нарастващи в геометрична прогресия гишета, желая да е поне с усмивка. защо, бе пичове и птички български, защо поне не се усмихнете на поредния чакал два часа пред гишето ви? ей тъй, че да ви стане приятно и на двамата. за следващата служителка обещавам най-тържествено един въпрос: "какъв е точно проблема - деца, мъж, заеми, родители? едва ли мога да помогна, но поне ще Ви изслушам, а Вие в замяна ще се отнасяте с мен като с нещо повече от просяк по улицата". ще го направя още утре.
да, мили хора, животът в социално общество предполага един лек ъпгрейд на поведението.